Знаеш ли, че…?
Емоционалната интелигентност е умението да владеем емоциите си, да разчитаме чувствата на хората около нас и да реагираме спрямо тях по най-подходящия начин.
Да бъдеш емоционално интелигентен днес носи много позитиви. Това е качество, което се цени все по-високо и намира все по-широко приложение. Оказва се също толкова важно умение, колкото и развиването на рационалната интелигентност.
Когато познаваме и усъвършенстваме емоционалната си интелигентност, по-умело завързваме нови социални контакти, общуваме по-лесно с различни по характер хора, изграждаме стабилни взаимоотношения и не на последно място — по-умело разчитаме собствените си емоции.
Умението да тълкуваме чувствата си и да реагираме правилно във всяка ситуация е нещо, което се учи. Понякога реакциите ни са като инстинкти, които сме развили с времето, но това не означава, че винаги са правилни.
Може би сме склонни да преекспонираме, когато станем участници в проблемна ситуация. Може би преувеличаваме в действията си, когато някой ни засегне. А може би сме толкова емоционални спрямо околните, че вредим на самите себе си.
Някога питал ли си се: „Как постъпвам под въздействието на собствените си емоции и защо го правя точно така?“
Тези и други теми обсъждахме на 24 ноември по време на целодневния уъркшоп „Емоциите на работното място“ с водещи Поли Фистолера и Антония Керчева от БИСЕИ.
Дискусиите бяха интересни и много полезни, а практическите задачи озадачиха всеки присъстващ.
Предлагаме ти 3 упражнения от уъркшопа, посветен на емоционалната интелигентност. Можеш да ги повториш в импровизирана среда и да наблюдаваш собствените си реакции.
Упражнение №1: Как да разпознаваме емоциите?
Застани очи в очи с непознат човек. Ако сте по-голяма група, разделете се по двойки, но отново спазвайте правилото да не познавате човека срещу себе си.
Нека страничен наблюдател влезе в ролята на арбитър и засича времето с таймер. Имате точно 2 минути, по време на които единият от вас трябва да разкаже нещо за себе си.
Най-добре е да избереш емоционално натоварена вещ, която носиш върху себе си в момента, и да разкажеш повече за нея. Може да е часовник, подарен от близък човек, или бижу, което означава много за теб.
Първо говори единият участник от двойката. Когато 2-те минути изтекат, спира и със същото време разполага вторият.
Накрая помислете какви емоции сте изпитали, докато партньорът ви е разказвал своята история. Назовете емоциите конкретно и колкото можете по-ясно.
Извод: Целта на упражнението е да се научиш да разпознаваш всяка емоция и да даваш конкретно име на чувствата си.
Долавяш ли например тънката разлика между удоволствие и еуфория, между интерес и любопитство? А какво изпита ти по време на упражнението?
Статистиката сочи, че 2-те минути често се оказват недостатъчни и хората искат да продължат разговора си. Времевото ограничение обаче предполага внезапно спиране на разговора и възможност точно в този момент да се вгледаме в собствените си емоции.
С правилното обръщение към тях идва и по-голямото разбиране към собствения ни вътрешен свят.
Упражнение №2: Защо няма смисъл в контрола над емоциите?
Отново застани лице в лице с непознат човек. Може да е същият партньор от предното упражнение. Отново има арбитър, който засича 2 минути.
Тук обаче целта е да застанеш неподвижно, да не се движиш и да не говориш. В същото време се опитай да изразиш определена емоция и да я предадеш на събеседника си така, че той да я долови.
Намисли емоцията си, затвори очи, отпусни се и дишай свободно. Когато си готов, погледни непознатия срещу теб и започни немия си диалог.
Извод: Ще усетиш, че е много трудно да контролираш емоциите си. Няма значение какво се опитваш да прикриеш — то често излиза на повърхността.
Затова е ценно да знаем, че не всичко, което изпитваме, може да бъде контролирано. Можем обаче да се научим да се владеем.
Ще усетиш също, че в този случай 2-те минути се оказват много по-дълги — почти безкрайни. Времето се точи в безвремие, когато емоциите ни бушуват, а ние ги задържаме.
Накрая обсъди с партньора си упражнението — как сте се почувствали, кое ви е затруднило и защо.
Упражнение №3: Как да се поставим в условия на емпатия?
За това упражнение също имаш нужда от непознат партньор. Отново има трети човек, който е в ролята на арбитър, но този път засича не по 2, а по 5 минути.
В рамките на своите 5 минути всеки от участниците разказва за лично емоционално преживяване, което го е белязало и до днес. Другият слуша, възприема и участва в диалога.
Целта е да се почувстваш емпатичен — т.е. да съпреживееш историята на събеседника си.
Започнете упражнението, като се настаните удобно, затворите очи и си поемете дълбоко дъх. Наблюдавайте се един друг — невербалната комуникация винаги играе ключова роля, когато става дума за емоции.
Готови ли сте? Давайте!
Извод: Ще се убедиш колко силно могат да въздействат емоциите ни на околните.
Ще забележиш също, че е много по-лесно да бъдеш съпричастен, ако самият ти си преживял подобна случка на тази, за която ти разказват.
А усети ли, че когато разговаряме с непознат, се оказва много по-лесно да съхраним себе си в условия на емпатия?
Съчувстваме, докато се води диалогът, но когато той приключи, се връщаме отново към собствения си живот и емоции.
Когато споделяме лично преживяване пред непознат, той може да ни представи различна и може би по-обективна гледна точка. Докато близките хора често искат да ни успокоят и предпазят, като премълчават някои неща, непознатият не изпитва подобна потребност и говори директно.
Емоционалната интелигентност се учи с практика
Ако направиш тези три упражнения, ще бъдеш три крачки по-близо до върха на своята емоционална интелигентност.
Готов ли си да поемеш на това пътешествие?
