Блог

Закуси с Таня Бояджиева. И отключи търсещата система на хората около теб

Хора на маса, Limacon Event Center, Закуси с мен

През последните няколко месеца форматът „Закуси с мен“ беше посветен на темата „Индустрия и образование“. В Limacon Event Center гостуваха ТОП мениджъри като Йордан Ламбрев от Амер Спортс България, Ивайло Машев от БТЛ Индъстрийз и Йовко Ламбрев от Тракия Тех. Как протекоха разговорите ни с тях и какво обсъдихме, можете да прочетете в нашия блог.

Сутринта на 18.04.2018 г. обаче се проведе първото издание от новата ни поредица Закуски. С чаша ароматно кафе и домашна баница за всеки гост, традиционно, открихме новия „сезон“.

Оттук нататък ще се впуснем в необятните теми за: мотивация на служителите, задържане и развитие на добрите кадри във фирмите, подобряване на работната среда и етика. Заедно с нашите гости ще изследваме тайните на доброто менажиране на хора. Ще споделяме стратегии за изграждане на вдъхновяваща работна среда, както и добри практики при управление на човешките ресурси. Ще търсим разковничетата, от които тръгва положителната промяна.

Всеки е добре дошъл да се присъедини към нашите разговори. Целта на „Закуси с мен“ е да събира на едно място колкото се може повече различни хора, за да се споделят възможно най-много различни гледни точки.

Начало на новата поредица дискусии постави Таня Бояджиева. Тя притежава над 20-годишен опит в управлението на хора, най-вече в организации. Пет години е работила като мениджър „Консултантски услуги по човешкия капитал“ в Deloitte България. Четири години е управлявала консултантския отдел и HR функцията на Ernst & Young България. Шест години е била съдружник по проекти по човешки капитал към консултантската компания NEWi. В момента е управляващ директор на ТАБ ЕООД.

Завършила е магистратури по управление и развитие на човешките ресурси и по информатика, има специализация по управление на хора в Япония. Сертифициран консултант е по британския стандарт „Инвеститори в хора”. Таня е основател и първи председател на Българската асоциация за управление на хора. През годините е работила активно за въвеждането на професионален подход в България именно в менажирането на хора. Основател е и съ-председател на Асоциацията за иновативен мениджмънт СТООС Нетуърк България.

ТОП темите, които дискутирахме, по време на „Закуси с Таня Бояджиева“, бяха:

  • Каква е връзката между невронаука и мотивация
  • Как емоциите влияят на ангажираността и действията на хората
  • Кои са водещите мотиватори за съвременния работещ човек
  • Как мотивацията на служителите ще се повиши, ако се отключи тяхната търсеща система

Дискусията започна, като разграничихме кои са онези две системи от невронауката, които се оказват водещи при поведението на хората. Това са т.нар. защитна и търсеща система (на англ. ез. safe system and seeking system). И двете са вродени у всеки човек още от времето на праисторическите хора, но интересното е, че търсещата система много лесно се блокира в следствие на защитната. Двете основни причина за това са срамът и страхът. Те се предизвикат както от страх от новото и непознатото, така и от несигурност и незнание, от притеснение да не се изложим, от колебание дали ще ни приемат каквито сме. Карат ни да внимаваме и да сме винаги предпазливи. Тези емоции лесно потискат търсещата система, която, от своя страна, отговаря за личностното ни развитие, себеусъвършенстване, учене, стремеж за експериментиране и разгръщане на скрития ни потенциал.

До какво води превеса на защитната система над търсещата система?

Казано с две думи, потиска и блокира креативността ни.

Проблемът идва още от времето на Индустриална революция, когато мениджърската система е направена така, че хората са задължени да се пригодят към нея. Много от служителите всеки ден са извършвали еднообразна работа на поточна линия.

Оказва се обаче, че в днешен контекст този подход работи все по-трудно. Много компании все още са устроени така, че потискат търсещата система на своите служители. Необходимо е да се направи промяна и вместо хората да се пригаждат към дадена фирма, тя да се пригоди към тях. Защо? Защото креативността е ключова за оцеляването на днешните компании, а без будна търсеща система служителите няма да имат никаква креативност и много от тях в един момент ще се почувстват зле. Ще загубят нещо много важно, своята вътрешна мотивация за работа.

Хора седнали на маса, Закуси с мен, Limacon Event Center, Презентация, Кафе и домашна баница

Защо вътрешната мотивация е толкова важна и как да я разберем по-добре?

Вътрешната мотивация за работа на един човек е въпрос на ангажираност. Или се чувстваш ангажиран към дадена организация/проект/кауза, или не.

Даниел Канеман, професор по психология и връзки с обществеността и носител на Нобелова награда за икономика, доказва в своите книги, че хората вземат решения с емоционалната част на мозъка си. Истината е, че ние сме нерационални същества. Влияем се от емоциите си и биваме управлявани от два вида хормони (биохимикали или невротрансмитери) в нашия мозък: на болката и на удоволствието. Те биват общо 18 вида.

Хормоните на болката предизвикват тревога, яд, разочарование, страх, срам, вина, съжаление, обвинение.

Хормоните на удоволствието, от друга страна, ни карат да чувстваме съпричастност, радост, креативност, спокойствие, щастие, любов.

Ключово в случая е да разграничим два типа удоволствие – хедонично и еудамонично. Първото идва от физическите удоволствия като храна и алкохол. С тях лесно се пренасищаме и  когато прекалим, търсещата ни система се блокира. За еудамоничното удоволствие обаче отговарят друга група невротрансмитери. То се предизвиква, например, от чувството за постижения или от възможността да изразим себе си. Отговаря на действията на търсещата система и тук няма насищане както при хедоничното удоволствие.

Как емоциите управляват нашите действия?

Всяко потенциално действия (или комбинация от действия) подсъзнателно се измерва дали ще доведе до болка или удоволствие и това определя нашата мотивацията за неговото извършване. Термостатите в мозъка ни казват дали даден страх е добър или не е, като това измерване има оптималното ниво на хормоните, т.нар. „златна среда“.

Биологичните термостати в мозъка ни отговарят за нашата енергия, физическа болка, дишане, хранене, размножаване. Когато те са задоволени, но без да са пренаситени, се активират т.нар. социални термостати – за екипност, компетентност, потребност от постижения, иновативност, социална защита. Именно те ни доставят онова еудамонично удоволствие, което събужда търсещата ни система. Оказва се, че да помагаме на другите и то без да търсим отплата, ни е вродено и ни носи точно онова безценно удоволствие.

Ключова роля за това как емоциите ни карат да реагираме в определена ситуация имат също фактори като нашия произход, култура, възпитание, образование, ценности, убеждения и др. Те обаче са второстепенни, а основен влияещ фактор е нашата РАС (ретикуларна активираща система). Това е вроден механизъм за оцеляване, който ни кара да забелязваме негативното за сметка на позитивното. Именно в РАС се корени причината да се претъпяват положителните ни емоции, в каквито и мащаби да ни ги предоставя средата. Ретикуларната активираща система е Виновникът за повечето проблеми на работното място.

Кои са онези мотиватори, които водят до по-висока ангажираност на служителите?

Не случайно отделихме толкова време, за да задълбаем в дебрите на невронауката. Полето е необхватно, но целта беше да покажем колко е важно да разбираме чувствата на другите и тяхното въздействие. Именно емоциите, които събужда търсещата ни система, водят до истинската ангажираност на служителите с компанията. Мениджърите могат да предизвикат у служителите си този процес, като акцентират върху следните фактори:

  • Интересна работа – да е предизвикателна и да носи усещане за постижения, да изисква творчество, да задоволява любопитството
  • Коучинг подход на мениджъра – да се дава регулярна, навременна, позитивна обратна връзка; служителите да имат известна свобода в определени рамки; да се насърчава експериментирането в тези рамки; фокусът да е насочен върху силните страни на хората
  • Автономност – да се предоставя повече свобода и самостоятелност
  • Екипност – да се насърчава подкрепа, колегиалност, дружелюбност
  • Уважение – да се зачита мнението на другите
  • Признание – да се дава за постигнати цели
  • Развитие – да има възможности за постоянно учене, придобиване на нови знания и умения
  • Смисъл, вдъхновение – да се разпалва вярата в това, което фирмата прави, и ползата от него
  • Себеизразяване, идентичност – стремеж Фирмата да се запознава с Човека, а не Човекът с Фирмата
  • Забавление – да има повече забавни и хумористични моменти
  • Стимулиране на приятелски и добри отношения на работното място

Как да събудим търсещата система на хората и така да повишим тяхната мотивация?

Промяната ще дойде, когато вземете под внимание всички фактори и започнете да прилагате в практиката поне част от тях. Като начало може да започнете с тези три съвета.

Първо, осигурите на хората повече възможности за себеизразяване. Нека получат шанс да се покажат като нещо повече от служители. Второ, разберете какви ценности подкрепят и се опитайте да ги подкрепите и вие. Така ще покажете, че сте съпричастни, и шансът да ви отвърнат със същото е много голям. Трето, давайте повече поле за изява и за споделяне на идеи, защото е по-добре, когато инициативата идва от самите хора.

И накрая, но не на последно място, вижте какво споделя Дан Кейбъл, професор от London Business School за скрития потенциал на търсещата система и тайните за нейното активиране.

Благодарим на Таня Бояджиева за всичко, което сподели с нас. Дискусията с нея беше изключително интересна и даде много теми за размисъл. Поставихме здрави основи на темата за мотивацията. В следващите издания на „Закуси с мен“ ще надграждаме и ще ровим все по-дълбоко в потайностите на мотивацията. За да разберете датата на майската ни среща, следете редовно нашия сайт и ни последвайте в социалните мрежи: FacebookInstagramLinkedIn.