В края на май месец закусихме с Цветелина Колева. Тя е лектор към MDV Professional Education, където преподава Финанси и счетоводство и МФСО. Член е на Асоциацията на дипломираните експерт-счетоводители (ACCA) – UK, а от 2007-а година е регистриран одитор и член на Института на дипломираните експерт-счетоводители в България (ИДЕС). Отличава се със сериозен международен опит във финансовия одит и счетоводните консултантски услуги.
Срещата с нея беше повлияна от опита ни да фокусираме темите на закуските към по-наболели събития в бизнес и обществения живот, които силно ни интересуват и влияят на ежедневието ни. И неминуемо последните две закуски бяха обвързани с една от най-големите промени, която настъпи в живота ни през последните месеци, а именно – световната пандемия от COVID-19. Започнахме с Георги Стоев, който е специалист икономист. С него си говорихме за икономическото влияние и страховете, които ще изпитат бизнесите в определена ситуация, не само свързани с финансовото измерение. Следващият ни гост беше Анна Цолова, която засегна темата за комуникацията по време на криза.
Логичното продължение на тези теми беше да разглеждаме кризата като възможност за финансова оптимизация и градивни промени в компанията. Отново си говорихме за световната пандемия. И как такива моменти са особено подходящи, хората да се обърнат към промените, които така или иначе налага средата. Важното е обаче да не бъдем пасивни участници.
Обърнахме по-сериозно внимание на сферата на финансите. Когато говорим за бизнес знаем, че основната движеща сила е печалбата и доброто управление на компанията. И когато се появи криза, която засяга целия Свят, а появата ѝ е внезапна и непредвидима, това неминуемо води до сериозни сътресения в компаниите, които не съумяват да реагират по по-добър начин на създалата се ситуация.
Темата за пандемията беше съпроводена с голяма доза конспиративни теории сред обществото и дори сред експертите. Но доколко тази ситуация е подобна на кризи, които досега са ни са се случвали? Едно от най-добрите обобщения на събитието COVID-19, според Цветелина Колева, е дадено в публикация на Организацията на икономическото сътрудничество и развитие. А то гласи, че пандемията носи със себе си третия най-голям икономически, финансов и въобще социален шок в 21-ви век, след 11-и септември и глобалната финансова криза от 2008-а година. И този шок те го измерват като ситуация, нанасяща двоен удар. От една страна тотално спиране на производството във всички засегнати страни. Прекъсване на веригите за доставки, които са интернационални в целия свят и рязък спад на потреблението, което достига почти нулеви стойности. Причината затова са строгите мерки, които бяха въведени в редица държави, като в някои от тях беше забранено да се излиза освен за най-необходимото.
От друга страна се получи тотален спад и срив в доверието. Доверие в национален мащаб към правителствата и мерките, които се въвеждат. Доверие във всякакъв вид системи, които могат да съществуват в една държава.
„Бяхме свидетели на прилагането на много строги мерки, макар и от съществено значение за ограничаване на вируса, които се въведоха в икономиките и доведоха до безпрецедентно състояние на дълбоко замразяване. От него възстановяването няма да е просто или автоматично. Празни офиси, работа вкъщи, деца, които трябва да учат от вкъщи (което никога не сме наблюдавали)."
Въпреки че се третира като спомагателна в един бизнес, финансово-счетоводната функция има основна роля за него. Финансовите отчети отразяват счетоводно всичко, което се е случило в предприятието и следователно в периоди на икономическа криза и шок, ще бъдат още по-натоварени.
В по-голямата си част предприятията преустановиха или силно ограничиха дейността си. Вероятно отложиха и дори се отказаха от инвестиционните си намерения. Тези промени налагат преглед и преценка дали основни активи, с които едно предприятие разполага в баланса, могат действително да възстановят своята стойност по начина, по който предварително е било прогнозирано от финансистите. Става въпрос за дълготрайните материални активи, за инвестиционните имоти, за инвестиции в други предприятия, за финансови инструменти, в това число – вземания по кредити или търговски вземания. При съществени разходи, това, което изисква счетоводната рамка спрямо очакваното, може да бъдат доста значителни загуби от обезценка. Трябва да се прегледат също по-основни дългосрочни договори за доставки на стоки и услуги или по една или друга причина, повлияна от кризата, цената да изпълним даден договор надвишава ползите, които ще имаме от него. Необходимо е да се прогнозират загубите. Рамката, която е приложима в България обаче налага тези прогнозирани загуби да се начислят веднага в нашите отчети, това са т.нар. обременяващи договори.
„Банките допуснаха да се предоговорят заеми и основни клаузи в договорите. При тези ситуации, когато имаме такова предоговаряне, следва да се анализира дали това представлява съществена модификация, която води до отписване на стария дългов инструмент в отчетите и записване на нов дългов инструмент."
Специално внимание трябва да се обърне на договорите с банките и дали те са посочили изисквания за изпълнения на финансови условия (поддържане на някакви финансови коефициенти, съотношения финансови). Тяхното евентуално неизпълнение би могло да се интерпретира като възможност за предсрочна изискуемост от страна на банките.
Изходът от подобна ситуация е предоговаряне. Но подобен тип предоговаряния в отсрочката за изпълнение на такива финансови условия, трябва да е датирано преди края на отчетния период, а не след края на отчетния период, за да може наистина да се запази класификацията на дълга в баланса на предприятието.
Прогнозирането на тези стъпки е от съществено значение. Положително е, че тази ситуация се разви в началото на годината, така че е има още време да се работи проактивно и да се договарят отсрочки.
„Не на последно място е може би най-тежката от счетоводна гледна точка тема в периоди на кризи – сигурни ли сме, че можем да съставим годишния финансов отчет при допускането на принципа за действащо предприятие. То изисква предприятието да може да оцелее поне още 12 месеца и да няма планове за ликвидация."
За този наистина кратък период на интензивно и непрекъснато променяща се среда, почти всяка една международна организация, имаща отношение към финансовото докладване на предприятията, се опита да формулира и издаде насоки и препоръки за действие.
Съветът по международни счетоводни стандарти, подчерта, че както оценката на кредитните рискове, така и измерването на тези очаквани кредитни загуби, трябва да се основава на разумна, но подкрепяща информация, която е на разположение на предприятието, без ненужни разходи или усилия.
„На базата на моите 20+ години опит, наистина за първи път виждам толкова концентрирани насоки, толкова бързи, адекватни и подпомагащи, не затрудняващи. Защото съм свикнала да виждам много по-сложни изисквания. Това, което наистина ми прави впечатление към днешна дата е практичността на тези насоки, които виждаме и изискваме, които в момента се публикуват.“
Средата е обект на бързи промени и въобще с всяка достъпна нова информация трябва да преразглеждаме и да си актуализираме фактите и обстоятелствата, които имат отношение към счетоводните преценки с най-голямо значение за предприятията.
Кризите провокират едни от най-качествените промени. Разбира се, историята показва, че това се е случило при компаниите, които не са стоели пасивно.
Още 2001-а година след ситуацията с 11-и септември, се възприе, че нищо не е извънредно. Всичко е рискове, които в една или друга степен предприятията се сблъскват.
Подобни ситуации трябва да ни стимулират да обърнем внимание на нещата, които трябва да се променят. На първо място винаги стоят процесите, свързани с ефективността, ефикасността и икономичността. Промените обаче не трябва да се разглеждат само от финансова гледна точка, защото един от водещите фактори в организацията е управлението на човешките ресурси.
Промените в системите могат да включват задължителната дигитализация и автоматизация. Станахме свидетели, че професии, които до скоро бяха възприемани като задължително случващи се „на живо“, само за няколко седмици трябваше да се адаптират към ситуацията. И на практика мога да функционират пълноценно. По този начин бизнеса може да се възползва от по-качествени хора, които по една или друга причина са възпрепятствани от постоянна работа „на място“.
„Периодът на карантина беше подходящ да се обърнем малко по-философски към това, което работим и това, което се случва в индустрията, в която е нашето предприятие. Накъде се развива, така че действително ако ще правим промени колко неща трябва да предвидим напред?“
Анализът на ситуацията и аспектите от дейността в организацията, на които трябва да се концентрират усилията ни за промяна, трябва да бъдат тези неща, които колегите най-консервативно не желаят да променят. На следващо място трябва да дефинираме какво още трябва да се промени, за да може дигитализацията да бъде максимално ефективна и да няма изтичане на ресурси.
Трябва да се проумее, че голямата промяна не означава непременно ресурсите да са чисто материални. За да е успешна промяната тя трябва да се случи в главите на хората и да се гледа дългосрочно на живота и развитието на нашата организация.
Не пропускайте и следващите ни събития като ни последвате във Facebook и LinkedIn
Очакваме ви!
Абонирай се за имейли (без спам) с новостите от света на маркетинга и продажбите, с полезни статии от събития и с дати за следващите ни обучения.