Закуси с Емилия Илиева. Емпатичният коучинг поставя потребностите на първо място, а целите последни
„Умението да свързваме човешките чувства с човешките потребности.“ – запомнете това изречение и не е необходимо да четете статията ни по-надолу.
ИЛИ ПЪК ИСКАТЕ ЗА НАУЧИТЕ НЕЩО ПОВЕЧЕ ЗА ЕМПАТИЯТА?
Тогава ви даваме възможност да си припомнете какво се случи на 14-ти февруари в Limacon Event Center по време на Закуси с мен: Емилия Илиева. Избрахме датата не случайно, защото и ние и Емилия вярва, че доброто управление на хора изисква не само добър арсенал от меки умения, но и щипка любов.
А коя е Емилия Илиева ли? Тя е от онези хора, които трудно може „да сложим в кутийка“. Тя е много лъчезарен човек, но и експерт по темите за емпатия, емоционална интелигентност и ненасилствената комуникация. Управител е на обучителната организация Communication Academy и се фокусира върху личностното развитие на обучители, родители и учители като води също корпоративни обучения.
Поканихме я като втори гост в новата ни поредица Закуски, които са посветени на развитието на мениджърски умения. През януари месец при нас беше Пламен Петров, който сподели редица съвети, но също така защо мениджърите винаги са източник на проблеми във фирмата.
С ЕМИЛИЯ ОБАЧЕ ГОВОРИХМЕ ЗА ЕМПАТИЯТА И ЗАЩО ТЯ Е ТОЛКОВА ВАЖНА
Но нека първо изясним: Що е то емпатия?
Това е умението да слушаме другия. Да го наблюдаваме от лека дистанция и да съумеем да видим страданието му. Но да съзрем също пътя му на промяна и да го съпроводим по начин, който работи и за двете страни.
Емпатията не е просто съпреживяване, разбиране или съчувствие. Не е и съпричастност в истинския смисъл на думата. При нея не става дума да страдаме с някого, а да разберем чуждото страдание.
За да го направим, първо, трябва да приемем емпатията като мисловен процес, а не като интелектуален. При нея усещанията са много по-важни от премислянето на всяка ситуация. Първата крачка винаги е да изберем да живеем емпатично, да го приемем със съзнанието си и едва след това да наблюдаваме ефекта. Емпатията се случва от връзката, която изграждаме с хората и следването на чуждите емоции.
Емпатията предполага да има допирна точка между хората. Ние трябва да предразположим човека пред нас достатъчно, за да ни сподели той своя проблем. Това става най-лесно, като задаваме затворени въпроси, свързани с чуждите чувства и потребности. Но също така…
Важно е да сме емпатични към самите себе си. Когато осъзнаем и нашите собствени изконни потребности и как тяхното незадоволяване или отклонение от тях ни влияе, осъзнаваме и колко важно е да ги преследваме. Понякога най-емпатично за нас самите е да се оттеглим от даден проблем. Да изявим желанията си явно. Да отделяме внимание на своите чувства и да живеем своите потребности.
ЕМПАТИЧНИЯТ КОУЧИНГ ПРИ УПРАВЛЕНИЕТО НА ХОРА
Коучинг подходите често се свързват с поставяне на ясни цели в началото, за които се определя краен срок и начин за измерване на ефективността за постигането им. Често човек Х помага на човек У да стигне от точка А до точка Б.
При емпатичния коучинг обаче това целеполагане отсъства. Той се фокусира върху потребностите на хората и колкото по-дълбоко заложени са те, толкова по-добре. Като откриваме неизживените си потребности и истински важните за нас неща, тогава можем да направим генерална промяна. Промяна, която да ни направи по-щастливи и по-удовлетворени от живота. И едва след това по-мотивирани и ангажирани служители в работата ни.
Когато говорим за емпатичен коучинг, важно е да запомним следното: Ако искаме хората да са мотивирани, трябва да им предлагаме решения, които касаят емоциите им. Защото ангажираните хора са хора, доволни отвътре.
Ако има целеполагане при емпатичния коучинг, то е едва накрая. Когато сме задълбали достатъчно надълбоко и сме открили първоизточника на негативната нагласа, тогава може да решим какви мерки да вземе за неговото елиминиране.
ДА ПОГОВОРИМ В ПРИМЕРИ: ВЕЧНИТЕ ИСКАНИЯ
Някой идва и ви казва: Искам по-висока заплата! Но вие сте финансов мениджър и знаете, че бюджетът ви в момента не позволява увеличаване на възнаграждението. Какво правите? Не е достатъчно просто да кажете: Разбираме те, но на този етап не можем да си го позволим…
Правилният отговор е чрез въпроси: Смяташ ли, че възнаграждението ти не отговаря на усилията, които полагаш? Мислиш ли, че усилията ти ни се забелязват? На мнение си, че вършиш повече работа от колегите ти?
Целта ни винаги трябва да е да достигнем дълбините на проблема и да открием път за развитие. Може би конкретният човек наистина се смята недооценен и се нуждае от поощрение пред екипа. Може би наистина върши повече работа и ще се зарадва на 5 допълнителни дни платен отпуск.
Да подхождаме емпатично означава да търсим път за развитие, който е работещ и за двете страни. И да намираме изход от всяка задънена улица.
И ЕДИН ВЕЧЕН ВЪПРОС: КАКВО ДА ПРАВИМ С ХОРАТА, КОИТО МРЪНКАТ
Това попитаха гостите на Закуски с мен и Емилия даде много конкретен отговор.
Мрънкането е пряко обвързано с негативните емоции. Хората се оплакват, когато са неудовлетворени от себе си или от света. Но това, че мрънкат, означава също, че са готови да говорят и да споделят. Нужно е просто някой, който да ги изслуша и да им отговори по емпатичен начин.
Мрънкането често не е свързано пряко с фирмата или работата. И ако на мрънкащ служител му се даде възможност да се освободи от негативизма си, тогава наяве може да излезе неговата креативност и да се повиши мотивацията му.
Тези хора са като всички други. Те искат да изживяват потребностите си.
В процеса на разговора с тях не бива да изпадаме в спор. Не бива и да изживяваме техните проблеми. Ако накрая се чувстваме изтощени, значи не сме били емпатични към човека и ситуацията.
Благодарим на Емилия за участието във февруарската ни Закуска. Не пропускайте и срещата ни през март, когато отново ще имаме интересен гост. Кой ще бъде той и кога ще е събитието, ще обявим скоро. За да не пропуснете обаче нищо от нас, следете нашия сайт, както и новостите, които публикуваме в социалните мрежи Facebook, LinkedIn и Instagram. А може и да се абонирате за нашия имейл бюлетин на welcome@limacon.bg