3 упражнения за усъвършенстване на емоционалната интелигентност
През последните години голяма популярност получи т.нар. емоционална интелигентност. Ако не сте сигурни какво означава това понятие, сега е моментът да разберете.
Емоционалната интелигентност е умението да владеем емоциите си, да разчитаме чувствата на хората около нас и да реагираме спрямо тях по най-подходящия начин. Да си емоционално интелигентен в днешно време носи много позитиви. Това е качество, което се цени все по-високо и намира все по-широко приложения. Оказва се също толкова важно умение, колкото и развиването на рационалната интелигентност.
Като познаваме и усъвършенстваме емоционалната си интелигентност, по-умело завързваме нови социални контакти, контактуваме по-лесно с различни по характер хора, изграждаме стабилни взаимоотношения и не на последно място по-умело разчитаме собствените си емоции. Умението да тълкуваме чувствата си и да реагираме правилно на всяка ситуация е нещо, което се учи. Понякога реакциите ни са като инстинкти, които сме развили с времето, но това не означава, че са винаги правилни. Може би сме склонни да преекспонираме, когато станем участници в проблемна ситуация. Може би преувеличаваме в действията си, когато са ни засегнали. А може да сме толкова емоционални спрямо околните, че да вредим на самите себе си. Някога питали ли сте се: Как постъпвам под въздействието на собствените си емоции и защо го правя точно така?
Тези и други теми обсъждахме на 24 ноември по време на целодневния Workshop: Емоциите на работното място с водещи Поли Фистолера и Антония Керчева от БИСЕИ. Дискусиите бяха интересни и много полезни, а практическите задачи озадачиха всеки присъстващ.
Предлагаме ви 3 упражнения от уоркшопа ни, посветен на емоционалната интелигентност. Повторете ги в импровизирана среда и наблюдавайте собствените си реакции.
Упражнение №1: Как да разпознаваме емоциите?
Застанете очи в очи с някой непознат. Ако сте по-голяма група, разделете се по двойки, но отново спазвайте правилото да не познавате човека срещу себе си. Нека страничен наблюдател влезе в ролята на арбитър и засича времето с таймер. Имате точно 2 мин., по време на които да разкажете нещо за себе си. Най-добре е, ако изберете емоционално натоварена вещ, която носите върху себе си в момента и разкажете повече за нея. Може да е часовник, който е подарен от близък човек, или друго бижу, което означава много за вас. Първо говори единият участник от двойката, а когато 2-те минути изтекат, спира и със също толкова време разполага вторият. Накрая помислете какви емоции сте изпитали, когато партньорът ви е разказвал своята история. Назовете емоциите конкретно и колкото можете по-ясно.
Извод: Целта на упражнението е да се научите да разпознавате всяка емоция и да давате конкретно име на чувствата си. Долавяте ли например тънката разлика между удоволствие и еуфория, между интерес и любопитство? А какво изпитахте вие по време на упражнението? Статистиката сочи, че 2-те минути често се явяват недостатъчни и хората искат да продължат разговора си. Времевото ограничение обаче предполага внезапно спиране на разговора и възможност точно в този момент да се вгледаме в собствените си емоции. С правилното обръщение към тях идва по-голямото разбиране към собствения ни вътрешен свят.
Упражнение №2: Защо няма смисъл в контрола над емоциите?
Отново застанете лице в лице с непознат за вас човек. Може да е същият от предното упражнение. Отново има арбитър, който засича 2 мин. време. Тук обаче целта е да застанете неподвижно, да не се движете и да не говорите. В същото време обаче се опитайте да изразите определена емоция, да я предадете на събеседника си така, че той да я долови. Намислете емоцията си, затворете очи, отпуснете се, дишайте свободно. Когато сте готови, погледнете непознатия до вас и започнете немия си диалог.
Извод: Ще усетите, че е много трудно да контролирате емоциите си. Няма значение какво се опитвате да прикриете, то винаги излиза на повърхността. Затова е ценно да знаем, че нищо от това, което изпитваме, не може да се контролира. Можем единствено да се научим да се владеем. Ще усетите също, че в този случай 2-те минути се оказват много по-дълги, почти безкрайни. Времето се точи в безвремие, когато емоциите ни бушуват, а ние ги задържаме. Накрая обсъдете с партньора си упражнението, как сте се почувствали, кое ви е затруднило и защо.
Упражнение №3: Как да се поставим в условия на емпатия?
За това упражнение също имате нужда от непознат партньор. Отново има трети човек, който е в ролята на арбитър, но този път засича не по 2, а по 5 мин. В рамките на своите 5 мин. всеки от участниците разказва за лично емоционално преживяване, което го е белязало и до ден днешен. Другият слуша, възприема и участва в диалога. Целта е да се почувствате емпатични т.е. да съпреживеете историята на събеседника си. Започваме упражнението, като се настаним удобно, затворим очи и си поемем дълбоко дъх. Наблюдавайте се един друг, невербалната комуникация винаги играе ключова роля, стане ли дума за емоции. Готови ли сте? Давайте!
Извод: Ще се убедите колко силно могат да въздействат емоциите ни на околните. Ще забележите също така, че е много по-лесно да сте съпричастни, ако самите вие сте преживели подобна случка на тази, за която ви разказват. А усетихте ли, че когато разговаряме с непознат, се оказва много по-лесно да съхраним себе си в условия на емпатия? Съчувстваме, докато се води диалогът, но свърши ли, се връщаме отново към собствения си живот и емоции. Когато споделяме лично преживяване пред непознат, той може да ни представи различна и може би по-обективна гледна точка. Докато близките хора често искат да ни успокоят и предпазят, като премълчават някои неща, то непознатият не изпитва подобна потребност и говори директно.
Ако направите тези три упражнения, ще сте три крачки по-близо до върха на своята емоционална интелигентност. Готови ли сте да поемете на това пътешествие?