Закуси вкъщи с Георги Стоев: Рискът е синоним на възможност (Дори по време на криза)

Статия - Закуси вкъщи с Георги Стоев

Преди броени дни екипът ни, подобно на целия свят, бе изправен пред неочаквано и необичайно предизвикателство. В условията на глобална пандемия, ние решихме да постъпим отговорно и временно затворихме нашето любимо място за събития, но това далеч не постави край на нашите активности. Напротив, в сегашните условия ние видяхме нови възможности, а последната ни закуска бе пример за това.

„Закуси с мен“ е формат, в който събираме на едно място множество професионалисти, за да дискутираме различни и интересни бизнес теми. На 24-ти март нашата закуска се проведе онлайн за пръв път, позволявайки на много хора, които не живеят в Пловдив, да се докоснат до атмосферата на Limacon, макар и тя да бе виртуална. Смятаме, че това може спокойно да се нареди като един от примерите за нашите нови възможности като бизнес и общество, за които нашият гост спомена. А за разлика от пандемията, той си беше съвсем планиран.

Георги Стоев е икономист, който играе ключова роля в развитието на индустриалната икономическа зона около Пловдив. Той е и една от движещите сили в Trakia Tech – инкубатор, който не е като всички останали, защото основната му цел е да свърже вече съществуващите, традиционни индустрии с новата вълна от технологични бизнеси, основаващи се изцяло на дигитални иновации. Днес, неговият задълбочен поглед върху динамиката на бизнеса и оцеляването му в условията на новата икономическа реалност е по-ценен от всякога!

Поредният черен лебед, който промени света. Каква е нашата реакция?

Пандемията, предизвикана от COVID-19, и следващите я икономически последици са черния лебед, за който никой не подозираше. И както във всяка друга кризисна ситуация, въпросите изникват и се трупат с далеч по-висока скорост от техните отговори. 

Всички рязко станахме по-чувствителни към риска. Но както знаем, че 2+2 прави 4, а чашата ще се счупи, ако я пуснем на земята от високо, по същия начин трябва да свикнем, че рискът вече е неизменна част от нашето ежедневие.
И според мен, в тези медитативни дни, всеки от нас трябва да се запита дали ще приеме риска като екзогенен фактор, който е извън неговия контрол, и ще изчака светът да свърши, или ще го възприеме като елемент, който може да модерира, управлява и адаптира към себе си.
И разбира се, няма да споменавам неодобрението и несъгласието си с това, че трябва да чакаме някой друг да оправи ситуацията, в която се намираме.

Георги споделя, че вероятно невъзможността да приемем несигурността като константа в нашия живот тласка хората в две крайности – или да смятат, че зад всичко това се крие някакъв заговор, или да са полу-апатични към случващото се.

Това не го разбирам напълно. Именно в динамика като тази човек трябва да се поинтересува повече от нещата около себе си. И особено за онези, които приемахме за пълна даденост досега.

Тук визирам и бизнеса. В момента не може да продължаваш да държиш фокуса си само върху основната си дейност и да неглижираш всички останали, които някой друг извършва вместо теб (като счетоводство, застраховане и банкови разплащания). Когато земята под краката ти започне да се клати, трябва да се огледаш и да си кажеш: „Момент, какво се случва? Утрешният ден същия ли ще е?“

Сблъсък на кризи: какви са паралелите с предизвикателствата в периода 2008-2009 година?

Все повече започваме да се убеждаваме, че сериозните глобални кризи, с които се сблъскваме, се появяват на всеки 15-20 години. Георги споделя, че за момента е трудно да се прави сравнение, предвид малкото изминало време от началото на пандемията.

Но според него, докато финансовата криза през 2008 година даде ясен израз на неравенство между държавите и техните икономики, днес наблюдаваме напълно еднакъв удар в предимно еднакви сектори навсякъде по света.

Знаеш, ли че една от медиите, които Георги Стоев предпочита е Капитал? В тази тяхна статия ще разбереш какви са първите трудности, които родните бизнеси изпитват.

„Мисля, че секторът на строителството ще усети сътресението и този път, което неминуема ще се случи предвид затворените хотели, заведения и ударният отлив на работна ръка. Строителството е свързано и с публичния сектор, а в момента държавата се нуждае от пренареждане на приоритетите си.

Разликата от преди години е, че този път новото строителство не е с директна експозиция към кредити от търговските банки. Това предполага, че дори и да има срив, той ще е малък, а фалитите няма да са множество. Собствениците на бизнеси могат да са спокойни, че макар и трудно, ще се изправят, а след година поръчките им вероятно ще се увеличат.

Не смятам, че ще има сериозна криза, тъй като този сектор в момента не заплашва директно финансовата система. Това е изключително важно, защото стигне ли шокът до нея, спасенията са много сложни и много малко.“

„Що се отнася до потребителското поведение, при него винаги се наблюдават две промени по време на криза.“

Първата се касае до търсенето на дълготрайни потребителски стоки и услуги като автомобили, домашна техника и дори битови ремонти. Това са едни от пазарите, които най-бързо реагират на негативните тенденции и в които потреблението бързо се свива. Има и други пазари, които са относително стабилни. Тук визирам потреблението на храни, напитки и битова химия, например. Подобни процесни бизнеси често бележат и моментен скок в търсенето и това се случи още при първите пандемични признаци.

Втората промяна се касае до начините, по които тези стоки не потребяват, и каналите, по които ги закупуваме. Вземането на решение за покупка е цял процес, изпълнен с редица определящи фактори. Ето защо Георги подчертава, че пазаруването не е просто клик. Като потребители срещаме моментни ограничения в покупателната си способност, а това ни потиква да взимаме по-информирани решения. Това е възможност за бизнес – да преосмисли начина, по който дава стойност и решава конкретните нужди на всеки потребител. А това преосмисляне може да поведе цялостната трансформация на някои ниши.


*Това за резултатите от анкета, поято проведохме по време на уебинара

Похищението на Европа: как пандемията се отразява върху икономиката на ЕС и какви са вероятните последици?

„Южна Европа доста бързо се пречупи пред настаналата пандемия, а основен потърпевш е Италия – третата по големина икономика в ЕС. В момента тя е изправена пред сериозен риск от крах и последващ фалит. А направи ли го, ще предизвика сериозно сътресения върху целия Съюз.

Разбира се, Европейската централна банка (ЕЦБ) няма как да не се намеси. Вероятен сценарий е да се напечата огромно количество пари, насочени най-вече към спасяване на търговските банки, които са кредитирали италианското правителство. Те трябва да получат спасителна инжекция, т.е. да се излее ликвидност в банковата система. Инфлацията е неминуема, но ситуацията ще се усложни, ако крахът се разпростре върху Испания и Франция – други две сериозно засегнати страни със слаби макроикономически показатели. За разлика от тях, всички останали страни, които се намират в Северна Европа, имат високи и стабилни показатели.

Ето защо, през изминалите дни отново се убедихме, че отдавна не можем да говорим за разделение между Източна и Западна Европа. Разделението вече е между Севера и Юга и тук не говорим само за разликите в подхода, който държавите възприеха спрямо пандемията, икономиките си и банковите си системи. Северна Европа най-вероятно ще се възстанови изключително бързо, докато Южна Европа ще остане уязвима за дълъг период от време.

И тук тежестта – макроикономическа и политическа – ще възлегне върху ЕЦБ, която добре трябва да отиграе своята роля в две отделни ситуации и две противоположни – не само географски, но и икономически – политики. Поледиците за целия ЕС могат да бъдат фундаментални.“

Вирусът в българската икономика

Междувременно, след известен подем българският бизнес отново е изправен пред сериозни предизвикателства, които не се изчерпат единствено с породените в световната икономика страхове. Мерките, които правителството ни взима, се приемат двузначно и с огромно недоверие, а за Георги Стоев причината може да се корени в създаването на погрешния имидж.

„Държавата е символ, тя е институция – дори и да се абстрахираме от идеологията, че тя трябва непрекъснато да е голяма, активна, да се меси, да управлява.

Но когато сложиш на трибуната човек, който носи военна униформа, твоят сигнал в национално и международно отношение няма нужда от Google Translate!

Нямам нищо против военните да участват в цялостния процес по овладяването на тази криза и предпазването ни от нейните директни ефекти. Но военната мобилизация не означава икономическа мобилизация и подкрепа. Не е редно военен да е лицето на нацията във време на криза – не и в европейския ни контекст; не и когато разчиташ на международните инвестиции.“

Златната възможност на правителството да бъде вайръл

Очаквано, в хода на дискусията ни засягаме и въпроса са оцеляването на българския бизнес. Гостът ни споделя, че правителството се намира в момент на огромен натиск за оказване на финансова подкрепа.
За да извърши тези неочаквани разходи, министърът на икономиката разполага с практически арсенал от няколко елемента. На първо разположение е фискалният резерв (или натрупани спестявания), чийто предполагаем размер е около 10 млрд. лева. В стандартен сценарий, ако държавата прецени, че той няма да стигне, тя би прибягнала до привличане на нови средства под формата на дълг, чийто максимум най-вероятно ще е под 10 млрд. лева. В краен случай, държавата би прибегнала до преразпределяне на разходи, свързани с планираните инвестиции в нови активи (капиталови разходи).

Ако иска да продължи да управлява, правителството трябва да укроти всички тези искания и да намери правилния и балансиран изход. Икономиката ни се нуждае от стимул за създаване на нови работни места и преструктуриране на производствения капацитет така, че освободените работници да намерят реализация доста бързо. От една страна, темповете ѝ не трябва да се забавят. От друга, растящият брой безработни оказва натиск върху социалната система, което допълнително задълбочава разходната криза.“

Според Георги правителството има златния шанс да се възползва от ситуацията, като реши дали ще помогне с базови икономически мерки или ще прибегне до промяна в закона, която не само ще намали тежестта и бариерите, но и ще го стимулира да се възстанови по-бързо.

„Във всяка дълбока криза има възможност за смели политически решения и провеждането на дълго отлагани реформи.“

„В период на сигурност, когато народът е относително удовлетворен, политиците нямат особена мотивация да взимат ключови решения, които оказват резки завои. Това оставя тежко нереформирани сектори и системи, които в крайна сметка тежат на гърба на данъкоплатеца, макар и да го правят неусетно. Пример за това са пенсионната система, здравната система, дори и образователната система. Ако управляващите се съвземат от паниката и безтегловността, ще разберат, че пред тях стои необикновена възможност най-накрая да направят нещо изключително добро за икономиката ни, което да окаже мощен тласък не само сега, но и в дългосрочен план.“

Георги Стоев даде за пример въвеждането на валутен борд поради сриването на българската икономика. За него, именно той се нарежда сред основните фактори, на които се крепи нашият просперитет в последните две десетилетия, защото в крайна сметка създаде сигурна и предвидима среда за бизнеса. „Но дори и основата да е добра, тя винаги може да се надгражда с добри и бързи решения“, допълва той.

Расте ли наистина безработицата?

Интересен парадокс, който Георги наблюдава, е резкия завой в отразяването на промените на пазара на труда. Той споделя, че преди 2 седмици основен лайтмотив в информационния поток бе, че работната ръка не стига. Но днес виждаме новини, които твърдят, че безработицата рязко се покачва. Според него има нещо неправилно и предполага, че вместо да сегментираме пазара на труда, ние гледаме върху него като на едно цяло.

„Около 20% от работните места „се завъртат“ всяка година. Това не се отразява в национален план, защото тази ротация е напълно нормален процес за всяка развиваща се икономика като нашата. И това е един от хубавите аспекти от живот, защото в голямата си част това са хора, които искат да намерят по-пълноценна и по-доходоносна работа. Също така, това е пряко свързано и с ръстът на заплащането във всеки сектор.

Но по време на криза, броят на търсещите работа се покачва. Една от причините е, че виждаме повече освободена работна ръка именно от секторите с по-ниска производителност като туризма. По-ниско продуктивните, по-ниско квалифицираните и по-ниско образованите хора са първите, които губят своето работно място – и това не е само по време на криза.

Мерките, които държавата трябва да предприеме са в две направления.

Първо, тя трябва да насърчи и бизнеса, и търсещите работа, като улесни процеса по наемане. И тук не говорим за назначаване за цял живот, а за поддържането на този трудов ресурс конвертируем. В същото време, работодателят е изправен пред множество тежки процедури и ограничения, които в крайна сметка не защитават нито него, нито служителя. Олекотяването на този процес означава само едно: работникът намира по-бързо нова работа, а работодателят бързо решава своя кадрови проблем. В допълнение може да се намали и размера на данъчната тежест както към фирмите, така и към служителите им.

Второ, трябва да си зададем много важен въпрос: защо тези хора са с ниско образование? Тук можем да говорим за редица нерешени проблеми както в социалната политика, така и в образователната ни система. Но държавата може да подпомогне на търсещите работа да не отпадат изцяло от пазара на труда, като се старае да ги адаптира и да ги поддържа конвертируеми, а инструменти за това има.

Не трябва да забравяме, че интересите на бизнеса и работниците имат важни социални измерения и последици, а в момента се убива важна икономическа инициатива, която може и да се окаже жизненоважна в дългосрочен аспект. В момента бизнесът не иска някой друг да плаща заплатите. Той иска да си задържи хората, в които е инвестирал.

Оптимизъм в кризата или какви са положителните ефекти от пандемията?

Всяка монета има две страни. И тъй като бяхме фокусирани предимно върху негативните последици, които COVID-19-пандемията ни стовари, решихме да завършим закуската с по-позитивен светоглед, като помолихме Георги да даде своята прогноза за позитивните ефекти, които можем да очакваме

1. (Дигитална) трансформация.

Кризата ще подтикне повече бизнеси да помислят за предоставяната от тях стойност и поддържането ѝ като релевантен фактор за потребителя. Съвсем възможно е отново да наблюдаваме трансформация на процеси по протежение на цялата верига на добавената стойност.

Например, разкриването на машинните данни ще се използват с цел създаване на по-добро потребителско преживяване. За да се случи това, тези данни трябва да са достъпни и представени чрез интерфейс, който доставчиците на различни услуги да използват, анализират и интегрират в своите системи. Тези данни не са задължително лични, а се отнасят пряко с операциите, които дадена машина извършва.

Георги дълбоко вярва, че именно сега и именно тук ще наблюдаваме все по-силното преплитане на старата, традиционната индустрия, която има нужда от дигитализация, и новите, дигиталните индустрии, които могат да им добавят стойност. „Мисля, че тук се крият мултимилионни идеи“, казва той.

2. Въвеждането на електронни услуги

„Държавата изпита огромен натиск най-накрая да извърши нещо, което никой не можеше да я убеди да направи.“
Това принуждава администрацията да се реформира и дигитализира, което според Георги означава и нови бизнес възможности, за онези компании, чиито дигитални услуги могат да изпълнят все по-широко отварящата се ниша.

3. Да учиш от вкъщи

„Ние сме хоумскулъри още преди пандемията“, сподели Георги и изтъкна, че дъщеря му, която също се присъедини към нашата закуска, се обучава изцяло у дома. Според него начинът, по който придобиваш своите знания и умения, няма нищо общо с това как го тестваш, а образованието от вкъщи въобще не означава свободно време и бездействие. Напротив, то е пълноценно и подкрепено с диплома.

Малката Никол казва, че се радва да има възможността сама да управлява и определя времето си. Тя има определено количество задачи и уроци за усвояване всяка седмица, но винаги се стреми да ги завърши по-бързо, за да задели няколко свободни часа и да потъне в своето любимо занимание – рисуването.

Георги завършва закуската ни, като отново изтъква възможността на реформиране на образователната система. Според него ситуацията подтиква учителите за пореден път да адаптират уменията си и да ги надградят, което вероятно ще бъде от полза в дългосрочен план. Но съдържанието, начините на разпределяне на материала и темповете, с които то се преподава, са значително по-важни.

Нямаше по-подходящ момент то този, за да ви запознаем с Георги Стоев отблизо – при това от вкъщи! Нямаме търпение за следващата закуска, а дотогава останете винаги информирани за всичко около нас, като ни последвате във FacebookLinkedIn и Instagram.

Предишна новина Следваща новина
ОБРАТНО

Абонирай се

Абонирай се за имейли (без спам) с новостите от света на маркетинга и продажбите, с полезни статии от събития и с дати за следващите ни обучения.