Блог

Как да разберем дали сме истински социални капиталисти?

1449737617849

„Познавам едни хора/един човек“ – какво се крие зад този израз и защо в България е толкова важно, но същевременно и често негативно това, че познаваме „много хора“ ?

Какво е всъщност социален капитал и защо е изключително важно да осъзнаем отговорността, която имаме за развитието не само на нашите мрежи и контакти?

Социалният капитал са всъщност всичките ресурси, които придобиваме чрез нашите лични и професионални контакти и отношения.

Това са например: информация, идеи, бизнес възможности, финансов и човешки капитал, влияние, доверие, емоционална подкрепа, приятелство и сътрудничество. Но думата „социален“ в социален капитал е изключително ключова, за да разберем нещо много важно – тези ресурси не са и никога няма да бъдат ваши вечни, лични придобивки. Никой отделен човек не може да ги притежава завинаги.

Ресурсът на социалния капитал се гради и намира в мрежите ни от връзки и отношения с другите.

Ако разбираме човешкия капитал като сбор от знания и способности, които можем да придобием – тоест ‚какво знаем и можем‘,  то достъпът до социалния капитал зависи от това ‚кого познаваме‘  – мащабът, разнообразието и качеството на нашите лични и професионални познанства и връзки.  Но също така нашият социален капитал се изгражда и от хората, които не познаваме, но сме свързани с тях косвено, чрез нашите мрежи и общности, в които живеем, работим и се развиваме.

Но тук не говорим за така добре познатите ни „връзкари“. Както и в много други случаи ние обичаме да побългаряваме добрите неща. Защото основната ценност на истинския социален капитал е доверието. Без да изграждаме доверие в хората около нас, ние никога няма да сме „богати“ социални капиталисти, без значение колко хора си мислим, че познаваме.

Та кой е истински социален капиталист?

Това са хората, които умеят да се изваждат от уравнението.

Това означава да можеш да помагаш, да свързваш хора, без да търсиш директна полза или печалба от твоята помощ. Да, най-ясното доказателство, че имате добре развита мрежа от контакти и хора, които ви се доверяват и харесват е реципрочността. Тоест усещането, че колкото ние помагаме на другите, толкова и ние самите получаваме помощ и ресурси от общността около нас.

Друг белег за осъзнат социален капиталист е моралното поведение. Моралното поведение в бизнеса и личните отношения означава да не го играем фалшиви „връзкари“. Означава да не използваме слабостта на околните. Какво имам предвид – никога не се възползвайте от доминантното си положение в дадена ситуация, ако човек, който е по-слаб, по-беден, по-неизвестен от вас, ви поиска услуга или помощ. Това не е като в света на парите – да си знаете цената на продукта.

Както казах и по-горе: Вашият социален капитал не ви принадлежи вечно! Мислете му, защото днес човекът, когото принизявате и иска помощ от вас, утре може да е този, от когото вие да имате повече нужда.

Ето защо истинският социален капиталист мисли в перспектива. Важно е да откривате в средата около вас максимално много възможности за развитие на общностния социален капитал.

При запознанството ви с даден човек, той е много повече от това, с което се представя. И вие трябва да може да разберете повече за него, за да сте му най-полезни и той на вас.

Защото ние си мислим, че познаваме добре мрежите си. Но това е илюзия дори и за близкото ни обкръжение. Ако днес седнете и на един лист напишете имената на 5-те най-близки за вас хора, ще можете ли срещу тях да напишете и от какво те имат нужда? Направете си този експеримент и после попитайте всеки един дали сте познали.

Ние не инвестираме достатъчно, за да опознаем в повече детайли хората около нас. Това важи и за колеги и приятели. Един истински капиталист се стреми винаги да познава в дълбочина ценните за него хора.

И най-важното е за накрая: Истинският социален капиталист помага, преди да иска помощ. Той дава, преди да иска да му се даде. Той свързва първо другите, преди да попита за лична услуга.

Само ако истински осъзнаем силата на социалния капитал за личностното ни и общностно щастие, само тогава ще можем да развиваме и променяме реално света около нас.